Практически методи - Как да опазим на всички живородени агнета във фермата

22.01.2018

Основната част от ражданията при овцете протичат лесно и агнетата забозават лесно. Във всяко стадо обаче има трудни раждания и слаби агнета, голяма част от които умират първите часове след раждането.

Опазването на всички живородени агнета обаче има голямо значение за икономиката на фермата, тъй като над 85% от приходите при месодайното овцевъдство и около 50% от приходите в млечното овцевъдство идват от агнетата. Често пъти печалбата или загубата се определят от броя на отбитите или продадени агнета.

За да се намали смъртността е нужно да се избегне раждането на дребни и с ниска жизненост агнета. Едрината на агнетата се определя до голяма степен от храненето на техните майки, като е от особено значение периодът между 60 и 90 дни и между 120 и 150 дни на бременността.

Дребните агнета имат по-слабо развита космена покривка и по-голяма повърхност на единица маса на тялото, което в съчетание с по- слабата им запасеност с т. нар. кафява мазнина води до трудности в приспособяването след раждането. Една от мерките за намаляване на смъртните случаи е организирането на непрекъснато дежурство през периода на масовото агнене. Това е особено важно при синхронизиране на заплождането. Второто условие за опазване на повече агнета е максималното използване на осиновяването, като метод за спасяване на осиротелите и родените като триплети (тризнаци) агнета. Практиката показва, че използването на околоплодната течност за намазване на агнето за осиновяване е един от най-добрите начини.

Трето, основно условие е опазването на слабите агнета, които обикновено не могат да държат главата си изправена и не са в състояние да сучат от майките си или от приемните майки. Тези агнета се нуждаят от специални грижи, за полагането на които няма достатъчно опит у нас. За тяхното спасяване е необходимо хранене със хранопроводна сонда или инжектиране на глюкоза.

Хранене с хранопроводна сонда - практически съвет как да извършите захранването

Осигуряването на резервна замразена коластра е важна предпоставка за спасяването на слабите агнета. Често пъти е трудно да се издои прясна коластра от овца, която се е оагнила същия ден и има достатъчно коластра. Най-добре е да се издои и замрази коластра от високомлечна овца с едно агне преди да ни е потрябвала. Не се допуска използването на коластра от абортирала овца или овца на което агнето е умряло, поради риск от инфекция. Издоената коластра се замразява в пластмасови бутилки с обем 250 или 500 мл в камерата на хладилник или във фризер.

Сравнително лесно е да се вземе коластра от първото доене след отелването на крава, поради това че тогава винаги има излишък, които не може да приеме телето. Коластрата от крава е по-малко ефективна, но може да предпази агнетата от основните заболявания. Подходяща е и първата коластра от коза.

Размразяването става чрез потапяне на шишето с коластра в съд с топла вода с температура 50 – 600С (в такава вода може да се потопи ръка, макар и за кратко време). Коластрата се дава на агнето при температура 38 – 400С. Коластрата се вкарва направо в стомаха чрез маркуч дълъг 25 – 30 см и дебел 4,5 см, с косо отрязан край. Вкарването на коластрата е удобно да се извършва със спринцовка от 50 мл. Първият път се вкарва 50 – 100 мл, а след 4 часа нова порция от 150 мл. Идеално е ако се даде по 50 мл коластра на няколко пъти. Дневно се препоръчва 4 кратно хранене с общо 500 – 1000 мл коластра на ден.

Със сонда се хранят само агнета в съзнание, които могат да държат главата си изправена. Овчаря сяда на стол или бала слама взема агнето в скута, хваща главата за долната челюст. С пръст отваря устата и вкарва маркуча да останат 5 – 6 см отвън и се съединява със пълната с коластра спринцовка. След постепенното изпразване спринцовката се изважда и се пълни наново с коластра. Накрая се изважда сондата заедно със спринцовката. При храненето на слабите агнета, които имат претъпен рефлекс за кашляне, с бутилка с биберон има опасност да попадне мляко в белите дробове, с фатални последствия. Техниката на хранене е описана и илюстрирана на страница 233 – 234 в книгата Хранене и отглеждане на овце.

Инжектиране на агнетата с глюкоза - практически съвет как да извършите процедурата

Агнетата, които са родени преди 5 и повече часа, с температурата под 37 0С и не са в състояние да държат главата си високо (не са в съзнание) се налага да се инжектират в корема (интраперитонеално) с 20 %-ов разтвор на глюкоза, преди да се затоплят. Глюкозата не се допуска да се инжектира мускулно или подкожно. Не се инжектират интраперитониално и агнета с диария. Хората, които прилагат интраперитониеалното инжектиране, трябва да са инструктирани и обучени предварително от ветеринарен лекар или зооинженер. Препоръчва се инжектирането на 10 ml 20%-ов разтвор на всеки килограм жива маса (50 ml при 5 kg ж.м., 40 ml при 4 kg и 30 ml при 3 kg). Не е желателно предозирането или инжектирането на недостатъчно глюкоза. За да се избегне нежеланата смяна на спринцовката през време на инжектирането, е необходимо да се използва голяма спринцовка от 50 ml и игла дълга 2,5 cm (дължината на иглата е важна).

Глюкозата се продава като 40%-ов разтвор в бутилки, която е удобно да се разреди с равни части вряща вода, при което се получава 20% разтвор с телесна температура. Прекарва се игла през гумената тапа на бутилката с глюкоза и се изтегля необходимото количество със спринцовка, примерно 20 ml за агне с 4 kg жива маса. Отделя се спринцовката от бутилката с глюкоза и се засмуква необходимото количество вряща вода (в случая 20 ml). Разтвора се смесва, чрез разклащане напред – назад и спринцовката се съединява със стерилна игла в предпазител. Докато се подготви агнето, спринцовката се завива в кърпа, за да не изстива разтвора. Агнето се хваща за предните крака, при което задните му крака висят и се намазва с йод или напръсква с антисептичен аерозол мястото за инжекция, 1 cm встрани и 2,5 cm под пъпа. Отстранява се капачката на иглата със спринцовката и се инжектира в посока към корена на опашката на агнето. Това е приблизително под 450 спрямо кожата. Вкарва се цялата дължина на иглата (2,5 cm). Ако агнето подскача, се изчаква докато се успокои. Разтворът се вкарва бавно за 10 – 15 секунди (броене до 15). Ако агнете се изпикае по време на процедурата няма причини за безпокойство. Иглата се поставя отново в калъфа и се изхвърля (за еднократна употреба), а спринцовката се стерилизира чрез изваряване. С предпазна цел срещу перитонит може да се инжектира подкожно антибиотик (не се допуска поставянето на антибиотика в разтвора от глюкоза). След запасяването на агнетата родени преди повече от 5 часа (при които резервната кафява мазнина е изчерпана), с глюкоза или храненето на тези в съзнание с хранопроводна сонда може да се поставят в топлия бокс за възстановяване на тяхната температура.

В редица случаи се налага изкуствено хранене – при осиротяване, близнакини с една не функционираща цицка, упорито не приемане на агнето от овцата, отделяне на агнето от болна овца, близнакини с ниска млечност, слаби агнета, когато няма възможност за осиновяване.

Пълното прилагане на описаните методи за опазване на всички живородени агнета позволяват да се намали смъртността до приемливите размери.

Николай Тодоров Аграрен факултет при Тракийския университет, Стара Загора