Д-р Бокман: Фермите в България са с огромен потенциал

Д-р Бокман: Фермите в България са с огромен потенциал

Д-р Ханс-Карстен Бокман е роден в Шлезвиг-Холщайн, една от областите с най-голям брой говедовъдни стопанства в Германия (с 400 000 крави).

Роден е в семейство на фермери и дължи практическия си опит на работата във ферми с млечни крави. По образование е специалист по хранене на млечни говеда, с научна степен доктор. Седемнадесет години е работил като продуктов мениджър в HL Hamburger Leistungsfutter, в Хамбург. Сега работи като частен консултант и има собствена ферма.

Казва за себе си, че работи „комбинирайки теорията и практиката“.

Прилага своите знания и умения не само в Германия, а и в българските ферми съвместно със специалистите от една от най-успешните български компании за производство на храни и добавки за животни – HL-TopMix.

Д-р Бокман, как оценявате българските говедовъдни ферми? Какво още трябва да се направи, за да се подобрят резултатите?

Най-голямата задача за фермерите с едри преживни животни е да произвеждат качествени груби фуражи. Грубият фураж е основата на млечното производство. Грешките, които биха могли да допуснат в подготовката му, водят след себе си промяна в цялостната дажба на животните. Не само качеството на грубия фураж трябва да се подобрява, а и количествата! При храненето на кравите най-добрият принцип е осигуряването винаги на един и същ фураж, без промени в грубите фуражи. Затова наличностите от груби фуражи във фермата трябва да се изчислят добре.

Какви са вашите впечатления от българските фермери по отношение на управлението? Изостават ли спрямо своите колеги от Германия?

От гледна точка на управлението, бих казал, че има български стопанства, които постигат завидни резултати в млеконадоя. Но има и такива, които имат още много работа, за да постигнат добри резултати.

Средният млеконадой в Германия е около 28 литра на крава, на ден. В България тази цифра е по-ниска, но считам, че това се дължи на разликата в климата, стандарта на живот, образованието, управлението и познаването на изискванията на кравите.>

Какъв съвет бихте дали на българските говедовъди за подобряване на управлението на стопанствата?

За да се оптимизира управлението, фермерите трябва да започнат с по-прости неща, като организация на работното време. Например да се правят планове за работата по дни, седмици и месеци, за да се организират по-добре, и дори да планират време, в което нямат работни задачи. Много е важно да се създава възможност за свободно време. Само така фермерите ще могат да намерят време за обучения и обмисляне на нови идеи.

Или да си поставят някои прости цели. Например: 1 литър повече мляко от крава!

В една ферма със 100 дойни крави (при цена на млякото 0,35 евро за кг) за един месец доходът ще се увеличи с около 1000 евро! Това звучи много просто, но в практиката означава първо да се знае какъв е действителният добив от крава и действителният прием на фураж. Приемът на фураж е прост инструмент за увеличаване на добива на мляко, но как да получите тази информация? Така че, започнете с някои прости цели и ги завършете успешно. Стъпка по стъпка.

Всичко е въпрос на организация и поставяне на ясни постижими цели. А животните в България са с огромен потенциал.

Има ли такова понятие като оптимален брой на животните във фермата?

Оптималният брой на кравите във фермата зависи от много неща. В Германия най-влиятелен фактор са разходите за работници. Една немска ферма с около 100 животни се управлява от едно семейство – баща, син и техните съпруги. Бащата и синът са 100% ангажирани със фермата, а съпругите на 50%. Фермите с наети допълнително работници са с 400 и повече животни. Но това са германските икономически изчисления, а не българските. Тук ситуацията е различна.

Как оценявате нивото на селекционната работа и методите на селекция в България.?

Не съм много квалифициран в селекционната работа. Но винаги е по-просто, когато във фермата имате само една развъдна цел: добив на мляко или добив на месо. Целта на комбинираното производство в една ферма винаги е свързана с проблеми. Специализирана ферма за производство на мляко трябва да използва методи за подбор само за увеличаване добива на мляко.

Как оценявате работата на екипа HL-TopMix? Има ли някаква разлика в работата с немските спрямо българските фирми?

Много съм впечатлен от високите технологични стандарти в завода на HL-TopMix и качеството на техните продукти. Разликата с германските компании е, че HL-TopMix предлага както пълноценни фуражи, така и специализирани храни и добавки. Повечето от немските компании предлагат или само специализирани, или само пълноценни фуражи.

Предлагането на голяма гама от продукти води след себе си необходимост от много по-голям набор от знания, технически умения и опит от екипа на HL-TopMix. Моите впечатления от работата ми със специалистите от компанията са много добри. Те се развиват много бързо и успяват да предложат иновативни продукти и решения за управление на българските ферми. С радост ще продължавам да им помагам и заедно ще работим за подобряване на резултатите в стопанствата и развитие на сектора като цяло.

11.337 ms. | 2.00 MB
Приемате ли използването на бисквитки за целите на Google Analytics и Facebook pixel? прочети повече