Фермата на младият ветеринарен лекар Мариел Мерджанов пример за млечни рекорди като по учебник

Фермата на младият ветеринарен лекар Мариел Мерджанов пример за млечни рекорди като по учебник

 

Ферма за млечни рекорди като по учебник създава младият ветеринарен лекар Мариел Мерджанов.

Той е управител на кравефермата в село Желязно, която започва работа през 2015 г. и само за 4 години постига резултати като на отличниците в млечното говедовъдство.

Младият фермер отглежда 450 животни от порода Холщайн. Кои са ключовете за развитието на една успешна млечна ферма, разговаряме с Мариел, който е и един от участниците в първата Академия за фермери, която HL-TopMix проведе през 2016 .

 

Вижте и видео по темата

Мариел, представете стопанството, което управлявате в село Желязно.

Казвам се Мариел Мерджанов и съм ветеринарен лекар и управител във фермата. Фермата е действаща от 4 години и аз съм тук от самото начало, от първите животни, които са внесени. Отглеждаме животни от породата Холщайн, черно-шарени, които в момента са 230 дойни крави, а цялото поголовие се състои от 450 животни. Отглеждаме животните свободно боксово. В първия обор са всички дойни крави, във втория са подрастващи, юници, заплодени юници, в третия се отглеждат сухостойните крави. 


Как се е развила вашата ферма през тези четири години? 

Фермата стартира с 200 животни. В момента, както казах, те са вече 450 животните. Оборудваме се постепенно с нова техника, нови машини и подобряваме технологията на отглеждане. 


Споделете каква технологията на отглеждане прилагате и как са групирани животните и защо сте се спрели именно на нея?

Дойните крави са групирани в 4 групи. Първата група е на високомлечните крави. Там са животните от 2-рия ден до около 100-120-тия ден на лактация. След това имаме група, която е само от юници. Тази група сме я направили, защото животните се чувстват по-добре. Те имат своя йерархия и когато са в една възраст тази йерархия я няма и това прави работата ни по-продуктивна. Другите 2 групи са еднотипни - там са животни над 120 дена в лактация и животни, които са във вече напреднала бременност. В момента храната е една и съща за всички, като се включват фреш добавки за допълнителна енергия и кофи за близане. 

 

 

А каква точно е схемата за хранене, която прилагате? Използвате ли професионални консултанти?

В момента схемата на хранене е следната - приготвят се дажби, естествено ползваме и съветите на консултанти по хранене. Животните се хранят 3 пъти, фуражът се раздава с фуражно ремарке. Аз наблюдавам животните как реагират след като раздаде дажбата, консистенцията на фекалиите, дали трябва да се правят корекции. 

 

 

Как консултантите на  HL-TopMix ви помагат в процеса на хранене и отглеждане на животните?

С партньорите ни от HL-TopMix работим от самото начало на фермата и сме говорили много за всичко свързано с храненето и отглеждането на животните. Аз имам навика да не оставям на склад много тонове фураж и дори и 2-3 дни като се обадя по-рано на колегите от HL-TopMix, те реагират супер бързо с доставката на фуражите. Те са много амбицирани да ни помагат, посещават ни често, дават ни съвети. За мен тази комуникация и връзка е много полезна. 

 

Можете ли да кажете за технологията за хранене на телетата? От кой ден, какъв фураж, от кой ден, кога се дава водичка и съотношението какво е?

За храненето на малките теленца аз лично там залагам много и постоянно коментираме тяхното хранене с гледачите. Започваме още от раждането и това за мен е ключово. Държа много още от първия час да се захрани телето. След което теленцата се отделят от майките. Отглеждаме ги в индивидуални боксове. На телето продължава да се дава коластра от втория, третия ден, когато се отдели майката. След което се минава на общо мляко. След тези 6 дни започваме да добавяме в кофичките млекозаместител на телетата. Става постепенно. Като леко, полеко преминаваме на 2 пъти по 3 л млекозаместител и още от 10 тия ден започват да приемат стартерен фураж, който взимаме от колегите от HL-TopMix и съм много доволен. Понякога добавяме цели зърна царевица. Съотношението е 3:1 стартер. 


Как сте организирали доенето във вашата ферма?

 


Доенето се извършва двукратно като дойната зала е тип “рибена кост”, 2х10. Държа да се спазва хигиената на портала и хигиената на доене, да се измиват много добре, да се почиства вимето преди доене. Държа доячите да използват ръкавици по време на доенето. Също така смея да твърдя, че нашите доячи са опитни. Почти нямаме мастити. След доене запечатваме кравите с препарат, който е за след доене и хигиена. Друга мярка, която използваме, за да нямаме мастити, е зареждаме фуража сутрин, непосредствено преди доене, за да може когато излизат да се нареждат директно на пътеката и третото хранене за деня е също по време на вечерното доене, за да постигнем този ефект.


Как се справяте със заплождането и какви техники прилагате?

 


Едно от предизвикателствата за фермерите е кравите да се заплождат редовно, да се скъсява сервис периода. 

Нещото, което правим ние е наблюдение - много стриктно наблюдение на животните. многократно на ден. Кравите се осеменяват. След това на 30-35-тия ден има диагностика, ултразвукова диагностика на бременността и съответно ако кравата не е бременна, се предприемат мерки за вървят по-бързо нещата и да се скъси този сервис период.


Вече двукратно участвате в Академия за фермери. Приложихте ли практики, научени от  Академията и ако да, какви бяха те и как успяха да повлияят?

Да, прилагам съм някои от практиките - при храненето на сукалчетата, малките телета. Изпробвахме и технологията за хранене на воля с млекозаместител, която даде добри резултати, но за момента за нашите условия, този метод според мен, не е икономически оправдан. Телетата бяха наистина здрави, но с по-малко млекозаместител започват да ядат по-рано. Затова и за момента сме прекратили неговото прилагане.


Какви са най-големите предизвикателства за един фермер? 

 


Най-големите предизвикателств, много са. Но, едно от водещите е да произвеждаме повече с по-малко разходи. Като цяло себестойността на млякото да е рентабилна, да произвеждаме колкото може повече от фуражите. Друго предизвикателство е, може би, работната ръка, тъй като все по-малко млади хора избират работа конкретно в тази сфера на работа. Имаме земя, произвеждаме си фуражите, намаляваме себестойността на млякото, отглеждаме едни здрави животни. Работим по отношение и на репродукцията - всяка година да си имаме крава-теле. 

Какви са вашите планове за развитие? Какво желаете да постигнете в следващите 3-5 години?

Моите планове са да увеличим бройките животни. Може би да закупим още дойни крави. Сега обработваме по един начин млякото, но искаме да увеличим качеството. Обмисляме да сменим и породата и да преминем на отглеждане на крави от породата Джързи. Както знаем, нейните качества на млякото са доста по-високи, както и показателите за масленост. 


Радваме се, че Мариел Мерджанов е един от младите фермери, за които работата е удоволствие и призвание. Те носят и бъдещето на животновъдството. А в тяхно лице то със сигурно ще бъде успешно!

20.873 ms. | 2.00 MB
Приемате ли използването на бисквитки за целите на Google Analytics и Facebook pixel? прочети повече