Η φυλή Ile de France - υψηλή παραγωγικότητα και ποιότητα

Повишеното търсене на месо от дребни преживни животни в световен мащаб предизвика процес на намаляване на овцете от специализираните породи за вълна и увеличаване на тези от месо-вълнодайните и тясно специализираните в месодайно направление.

Една от специализираните месодайни породи, намерила широко разпространение по света като най-добре съчетаваща биологическите си качества с икономическата ефективност, е френската порода Ил дьо Франс.

Процесът на създаването на породата започва от 1832 г. чрез кръстосването на овце-майки от породата Френско рамбуйе (Rambouiet) с импортирани от Англия кочове Дишлей-Лейстър (Dichley-Leisster). Използването на кочове-кръстоски, съчетаващи качества от двете породи, датира от 1840 г. 35 години след началото на този процес, свързан с вътрешно развъждане и селекция, животните от новия тип се представят под наименованието „Dichley-Merinos“ на главната конкурсна изложба в Париж. През 1920 г. новата порода получава името Ил дьо Франс (Ill de France), когато се издава и първата племенна книга. 

През последните години поголовието на породата варира в границите от 270 хил. до 320 хил. броя, като в чисто състояние тя се развъжда в 39 департамента и 16 региона, основно в централна и Североизточна Франция.

Развъдният център на породата се намира в станцията Вердии, на 100 км от Париж, където е организирано ежегодно изпитване на кочове по потомство. Тук се намира и генната банка (хранилището за замразена семенна течност). Ежегодно се контролират 27-30 хил. животни, което съставлява 9-10% от общия обем на породата.

Породната характеристика на Ил дьо Франс се изразява със следните особености:

• живо тегло – кочове - 120-140 kg, овце-майки – 75-90 kg;
• средно-дневен прираст - до 30 дни - 250-300 g, до 70 дни – 330-360 g;
• скорозрялост – висок интензитет на растеж в ранна възраст и ранно полово съзряване;
• изразена месодайност – характерен тип, форми, висок кланичен рандеман, отлично качество на месото и трупа;
• висока степен на оползотворяване на фуража ( нисък разход на фураж за 1 kg прираст до стандартно тегло от 35-40 kg );
• двусезонна висока заплодяемост с висока плодовитост - 150-200%;
• вълна – бяла, еднородна, полутънка, основно от 56-58 kg качество, вълнодобив 4,5-7 kg и 2,3-2,5 kg чисто влакно;
• висока жизненост и устойчивост на заболявания, с много добри адаптационни способности.

Тези качества на породата я правят предпочитана в много страни от всички континенти. Използва се за производство на месо с високо качество. Развъжда се както в чисто състояние, така и за промишлено кръстосване за получаване на агнета предимно от тежък тип – 35-40 kg.

Първият внос в България е реализиран през 1968 г – 94 овце и 21 коча, настанени в НИИГО - гр.Стара Загора и ДЗС – гр.Разлог. Целта е установяване на аклиматизационните и продуктивните особености на породата и проучване на възможностите за кръстосването й с други развъждани у нас породи. На базата на получените положителни резултати за 50-годишен период са извършвани многократни вносове на чистопородни животни от Франция, като са създадени и немалък брой дъщерни стада. Проведени са задълбочени изследвания, свързани с месодайността, плодовитостта, качеството на месото, както и ефекта от кръстосването с породи, развъждани у нас.

През 2005 г. е създадена „Асоциация за развъждане на породата Ил дьо Франс в България“, притежаваща утвърдени от МЗХГ Селекционна програма и лиценз за извършване на селекционна дейност с породата Ил дьо Франс на територията на Р. България. Към настоящия момент в нея членуват 45 фермери със 7 500 овце. Под селекционен контрол са 5 000 животни.

Икономическата изгода от отглеждането на овце от породата Ил дьо Франс е свързана преди всичко с нейния интензивен растеж в млада възраст, високата степен на оползотворяване на фуража, високото качеството на трупа и отличните вкусови качества на месото, както и много добрата плодовитост.

Ефектът от отглеждането на породата Ил дьо франс е свързан и с осигуряването на достатъчен брой кочове, които да се използват в стоковите стада за промишлено кръстосване, като чрез постигането на хетерозис да се получават по-голям брой и качествени стокови агнета.

Автор: Проф. дсн Радослав Славов

Аграрен факултет при Тракийски университет – гр.Стара Загора