The role of changes in silage composition in the pit - key to feeding performance

Всяко силажиране представлява процес на естествена консервация, независимо какъв е видът на суровината. Млечно-киселите бактерии използват захарите в суровата силажна маса и произвеждат млечна киселина, която е консервиращата съставка. От съдържанието на сухо вещество зависи как ще протече самата ферментация, затова и спазването на определени условия в етапите на силажиране са от изключителна важност за правилния ферментационен процес впоследствие.

 

Загуба на разтворими въглехидрати и протеини

Тъй като сухото вещество се губи по време на силажирането, съставът на фуража също се променя. Промените в състава на сухото вещество се дължат главно на факта, че най-ценните хранителни вещества (разтворими въглехидрати и протеини) са първите, които се губят по време на дишането и ферментацията. Огромни загуби на хранителни вещества има и при наличие на изтичащи сокове, когато силажираната маса е с висока влажност. Влакнините, от друга страна, остават по същество незасегнати от естествения процес на ферментация в ямата. Така общият ефект от тези загуби е увеличение на дела на влакнините и увеличение на процента както на киселинно-детергентни влакнини (ADF), така и на неутрално-детергентни влакнини (NDF). Последните обикновено са по-високи в силажа, отколкото при прясно нарязаната зелена маса.

 

 

Промени във фракциите на протеина (азота)

Приготвянето на силаж променя протеиновата фракция на фуражите. Дишането е отговорно за разграждането на протеините. Тъй като растителните клетки умират след окосяването, протеолитичните ензими разграждат големите протеини на по-малки разтворими съединения, включително пептиди, аминокиселини (градивни елементи на протеина) и амоняк. В допълнение, ентеробактериите имат протеолитични ензими, които остават активни дори и след като рН падне до 5.0. По този начин по-голямата част от разграждането на протеините, което се случва в ямата, става в рамките на първите 24 до 72 часа (Фаза 1 и Фаза 2 на ферментацията на силаж). Във времето, когато рН е около 4.0, протеолитичните ензими губят от 65 до 85% от тяхната активност. Поради това е желателно бързо понижаване на рН, за да се намали загубата на протеини в ямата.

 

Въпреки че е желателно да се ограничи разграждането на протеини и производството на амоняк в ямата, трябва да се разбере, че този процес е относително подобен на това, което се случва в търбуха на кравата след поглъщане на силаж. Не всички разтворими протеини и амоняк, произведени в ямата, са задължително загубени. Амонякът и аминокиселините са необходими за микробиалния синтез в търбуха.

Друга азотна трансформация, която може да настъпи по време на сенажирането или силажирането, е резултат от т. нар. Browning реакция, която се получава, когато се генерира излишна топлина. Излишната топлина причинява химични реакции, които свързват аминокиселини с растителните захари (обикновено получени от хемицелулоза), за да образуват съединение, наподобяващо лигнин. Тази реакция води до повишени нива на киселинно-детергентни влакнини (ADF) и киселинно-детергентен неразтворим протеин. Излишната топлина е индикация за аеробно разграждане поради наличието на въздух (кислород) в ямата. Отново, тези нежелани реакции могат да бъдат избегнати чрез утъпкване на силажа веднага след разтоварване на пресния материал в ямата.

 

 

Ето някои ценни съвети, които ще помогнат за постигане на желаните резултати и показатели в царевичния силаж:

• Избягвайте замърсяването на силажната маса с почвата (кал върху гумите), която има тенденция да съдържа високи нива на нежелани видове бактерии (клостридии). Замърсяването с почвата става и по време на събирането на зелената маса. Откосът трябва да е по-висок, поне на 50см от земята.
• Настройте комбайна за теоретична дължина на рязане (TLC) на 0,6 (1)см. Късата дължина на частиците увеличава наличността на захар за ферментация и улеснява уплътняването на ямата. Въпреки това, поне 20% от частиците трябва да надвишават 2,5 см дължина, за да се осигурят достатъчно ефективни влакнини в силажа.
• Запълването на ямата трябва да бъде непрекъснат процес със забавяне, не по-дълго от една нощ. Последното стоварване за деня винаги трябва да се отъпква особено добре, за да се намали проникването на кислород през нощта.
• Отъпквайте силажа колкото е възможно повече, така създавате благоприятни за развитието на млечнокиселите бактерии условия.
• Използвайте добавки (инокуланти) за подобряване моделите на ферментация. Добре подбраният инокулант ви дава възможност да получите по-качествен силаж.
• Запечатайте отворената повърхност на ямата с непропусклив найлон, за да предотвратите повторното проникване на кислорода в ямата. Лошото покритие (или никакво покритие) причинява големи загуби на сухо вещество, нежелана ферментация и некачествен силаж. Найлонът трябва да има ниско ниво на просмукване на въздух и да бъде поставен внимателно и застопорен така, че да се запечата напълно ямата.
• Оставете ямата да стои затворена най-малко две седмици, за да приключи фазата на ферментация.
• Планирайте изграждането на ямите така, че при изхранване ежедневно да се отстранява от най-малко 15-20см от силажа (така че скоростта на отстраняване на сухото вещество да е по-голяма от скоростта на проникване на кислород в предната част на силажа). Тесните и дълги ями дават по-добри резултати от широките такива.
• Използвайте оборудване, което оставя гладка повърхност, за да сведете до минимум излагането на кислород и риска от вторична ферментация.
• Когато изхранвате силажа, отстранете само количеството, необходимо за едно хранене (един ден). Избягвайте развалянето на силажа на хранителната пътека (яслите), като я почиствате всеки ден, преди да предложите прясно взет силаж на кравите.